Лекарят и политикът

 

Д-р Иванов се отпусна в любимото си кресло. От уредбата звучеше тибетска флейта. В ръцете му бе последният брой на английско медицинско списание. Денят бе към своя край.

В седем часа сутринта започна оперативката с доклада на нощната смяна – всички болни са спокойни. Последва сутрешната визитация. Със старшата сестра уточниха подробности по организацията в отделението. А после, в любимата операционна – три операции, общо шест часа на крак. Максимална концентрация – очи, ръце, нерви, мисъл, действие. Малка почивка за едно кафе, преглед на новооперираните в интензивното... и работния ден бе към своя край. Един обикновен работен ден на един редови български лекар-хирург.

 Заслушан в тишината, д-р Иванов си припомни пътя си дотук.

 На дванадесет години бе взел решение да стане лекар. Започна усилено да учи химия и биология, за да постигне максимален успех. Паралелно с това започна уроци по английски при възрастен учител – знаеше, че езикът ще му е необходим, за да чете в оригинал най-сериозните медицински издания.

 Приет бе в университета и последваха денонощни часове на учене – анатомия, фармакология, физиология, всички големи раздели на медицината. Запомни всички кости, съдове, нерви, системи – и още, и още... Денят, в който получи дипломата си, бе ден на огромно щастие.

 „Мамо, Татко – аз съм лекар!“ – извика тогава.

Но това бе само началото.

 Започна работа в болницата в малък добруджански град и реши да специализира хирургия. И така се изкачи на следващото стъпало.

След няколко години защити специалност - хирургия. Колко операции, колко спасени човешки животи, възвърнати усмивки, зарадвани деца и родители...

Поддържаше душата си чиста и сърцето – смирено.

 И точно днес, докато гледаше вечерната новинарска емисия, застина. Един български депутат – избран с гласовете на българските граждани – най-арогантно предложи на българските лекари, които не са доволни от своето заплащане, да заминат за Сицилия. А той – депутатът – ще внесе в страната лекари от чужбина, които да работят срещу 500 долара.

Д-р Иванов не можеше да повярва, че депутат от българския парламент – човек, който би трябвало да говори с разбиране и отговорност по всяка тема – е способен да произнесе тези думи.

 Всички български лекари, лекарски асистенти, медицински сестри са учили, надграждали знания, отдавали ум, сърце и човечност на своите пациенти. Те стоят с часове до леглото на болния, търсят решения за сложните случаи, проектират лечение, планират изследвания и операции, борят се за живота и надеждата на хората.

 Кой е той, че да обижда? Кой е той, че да гони? Кой е той, че да заменя с лекота българските специалисти с чуждестранни за едни „удобни“ пари?

 Д-р Иванов спря музиката. Погледна към тъмното стъкло на прозореца. В отражението не видя себе си. Видя всички онези, които като него живеят, за да се борят за живота срещу смъртта – със сърце, опит и отговорност.

 И си каза – ще продължа.
Ще обучавам младите,
Ще стоя до леглото на болния.
Ще оперирам.
Ще връщам усмивките и радостта.
Защото аз съм се заклел да лекувам.

 Политиците идват и си отиват.

 Но лекарят остава на своя пост.

 д-р Екатерина Владимирова Костова

Вaрна, България, EU

Що е притча и ползата от нея

В различните народи и традиции съществуват притчи. Те са извор на знания.
Чрез притчата се разкриват дълбоките тайни на различните учения. Знанията, които са скрити в тях притежават много нива. Всеки може да се възползва само от това ниво, което отговаря на неговото битие.

Всяка притча е шифър на духа.
Всяка притча се разбира от слушателя според степента на развитие на съзнанието му.
Мозъкът е разумен, сърцето е чувствително, съзнанието мъдро.
Съединени тези три съставки се превръщат в красота и радост на познанието.

Свещените писания на всички народи пазят своя съкровен смисъл, който наричаме истина. Ключът към нея е в човешките сърца, озарени от Божествената мъдрост. Притчата помага да бъде постигната.

Притчата облича истината в общо достъпни образи, по-лесно прониква в съзнанието на човека  и смекчава ожесточението на предубедените.

Притчата помага да изберем доброто и да избегнем злото.

Да се насладим на красивите притчи от световната съкровищница на знания. 

Екатерина Костова

Илюстрацията е към най-известната притча - Завръщането на блудния син

1 октомври - Празник Покров на Пресвета Богородица

 

Какво разказва Преданието

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.
Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
Епифаний отговорил:
- Виждам, отче свети, и се ужасявам!
Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен".

Светият източник в храма на Животоносния източник във Влахерна, 

от който започнало празнуването на празника Покров на Пресвета Богородица.

Из песнопенията на празника

Тропар

Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.

Нека и ние да  помолим Пресветата Майка, да запази Нас, Децата ни и Страната ни от зло

Произход на информацията

Сайт на Българската Патриаршия

Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта

                                    

Стойте далеч от онзи, с когото сте в дисхармония.

Не се стремете вълка да направите овца, с нищо не можете да го укротите.

Не топлете змията в пазвата си, защото ще се обърне и ще ви ухапе. Пазвата ви е дадена за вашите деца, а не за змията.

“Какво да правим с дълговете си?”

– Ще ги платите, и след това ще бъдете спокойни.

– Какво да правим с онези, които не ни обичат?

– Ще гледате по някакъв начин да се помирите. Докато постигнете това, ще минете през големи мъчнотии; постигнете ли го, добре ще ви бъде.

Оставете се на влиянието на Разумните същества, които работят днес в света. Те правят преврат в човешките умове. Те носят великите, Божествени идеи за братство, равенство и Свобода.

Онези, които са готови по ум и по сърце, ще приемат техните идеи и ще ги реализират най-много след десет години; други ще ги реализират след сто години, а някои – след хиляда години.

Тогава всички хора ще разберат, че Животът има смисъл при всички условия – при скърби и радости, при богатство и сиромашия.

Радвайте се, че имате скърби, защото те предхождат идването на Любовта.

                                                                                                      20 октомври 1918 г. София

                                                                                                          Петър Дънов, Учителя

                                                                                                    до нас чрез Веселин Стоянов

Историята на молива - Паулу Коелю

        
Едно момче гледало баба си как пише писмо. По едно време я попитало:
- Какво пишеш? История за нас ли? За мен ли пишеш?
Бабата спряла да пише и му отговорила:
- Да, всъщност пиша за теб, но по-важен от думите е моливът, който използвам. Надявам се един ден да станеш като този молив, когато пораснеш.
Заинтригувано, мочето погледнало молива. Той не изглеждал нещо особено.
- Но той е съвсем обикновен! – разочаровано възкликнало то.
- Зависи как гледаш на нещата – отвърнала бабата.
– Той има пет важни качества, които, ако успееш да отгледаш в себе си, ще се превърнеш в човек, който е в мир със света.
Първо, ти си способен на велики неща, но не бива никога да забравяш, че има една ръка, която направлява твоите стъпки. Ние я наричаме Бог и той винаги ни води според волята си.
Второ, от време на време трябва да спра да пиша и да подостря молива. Това може и да го заболи, но след това става много по-остър. Така и ти трябва да се научиш да понасяш определена болка и тъга, защото те ще те направят по-добър човек.
Трето, моливът винаги ни позволява да използваме гума, за да изтрием грешките си. Това означава, че да поправиш нещо, което си сбъркал, не е непременно лошо. То ни помага да продължим по пътя към справедливостта.
Четвърто, това, което има най-голямо значение, не е дървената обвивка на молива, а графита, който лежи в сърцевината му. Затова винаги търси в себе си и в хората онова, което се намира вътре в тях.
И петото качество на молива е, че той винаги оставя следа. По същия начин, трябва да запомниш, че всичко, което правиш в живота си, оставя следа и никога не бива да го забравяш при всяка стъпка, която правиш.
                                                                                                               Паулу Коелю
                                                                          до нас чрез ,,Мисли, които докосват сърцето ти"

* * * - Марсиа Малинова-Антони

    
                        Каква е таз библейска власт,
                        с която ме държиш в окови,
                        наливаш мойта земна страст,
                        пространства обещаваш нови?

                        Какъв е този мъжки вик,
                        зовящ ме като заповед на Бога-
                        и аз - послушен твой войник,
                        да те напусна днес не мога.

                        Какъв е този огън в теб,
                        изгарящ ме до капка в тъмнината -
                        и като някакъв магичен креп
                        оставам твоя долу на земята.

                                                                           Марсия Малинова-Антони
                                                                           Южна жена, северен мъж

Само онези...

    
                                     Само онези под мен могат да ме облажават или мразят.
                              Не съм бивал никога облажаван, ни мразен - над никого не съм.
                                     Само онези над мен могат да ме хвалят или потъпкват.
                              Не съм никога хвален, ни потъпкван - под никого не съм.
                                                                                                                 Халил Джубран
                                                                                                                   Пясък и пяна

Казват ми...

     

     

                    Казват ми:
                    - Няма как трябва да избереш между радостта на тоя свят и покоя на бъдния.
                    А аз отговарям:
                    - Избрах и сладостите на тоя свят и покоя на бъдния.
                    Защото в сърцето си знам, че Върховният поет е сътворил една - едничка поема,
                    със съвършен ритъм и съвършени рими.

                                                                                                                    Пясък и пяна
                                                                                                                    Халил Джубран

За ближния

           Най-ярката ти дреха е изтъкана от ближен;
                         най-сладката гозба е онази, която ядеш на трапезата у ближен;
                         най-меката постеля е в дома на ближен.
                         Кажи ми тогава, как ще отделиш себе си от него?
 
                Ако не разбираш приятеля си при всякакви обстоятелства, не го разбираш никога.

                                                                                                                         Пясък и пяна
                                                                                                                        Халил Джубран

Господи на небето, ние ти благодарим!

                                       За цветята, разцъфнали около краката ни;
                                            за песента на птиците и жуженето на шчелите;
                                       за всички красиви неща, които виждаме и чуваме;
                                               Господи на небето ние ти благодарим!
                                       За синия цвят на реките и синьото на небето;
                                            за приятната сянка на високите клони;
                                       за ароматния въздух и хладния бриз;
                                            за красотата на цъфналите дървета
                                               Господи на небето, ние ти благодарим!
                                       За майчината любов и бащината грижа;
                                            за силните брята и хубавите сестри;
                                       за любовта в дома и тука всеки ден;
                                            за направляването да не се отклоним.
                                               Господи на небето, ние ти благодарим!
                                       За тази нова утрин и нейната светлина;
                                            за покоя и подслона на нощта;
                                       за здравето и храната, за любовта и приятелите;
                                            за всичко, което Бог ни праща.
                                               Господи на небето, ние ти благодарим!

                                                                                                                Ралф Уалдо Емерсон