Лекарят и политикът

 

Д-р Иванов се отпусна в любимото си кресло. От уредбата звучеше тибетска флейта. В ръцете му бе последният брой на английско медицинско списание. Денят бе към своя край.

В седем часа сутринта започна оперативката с доклада на нощната смяна – всички болни са спокойни. Последва сутрешната визитация. Със старшата сестра уточниха подробности по организацията в отделението. А после, в любимата операционна – три операции, общо шест часа на крак. Максимална концентрация – очи, ръце, нерви, мисъл, действие. Малка почивка за едно кафе, преглед на новооперираните в интензивното... и работния ден бе към своя край. Един обикновен работен ден на един редови български лекар-хирург.

 Заслушан в тишината, д-р Иванов си припомни пътя си дотук.

 На дванадесет години бе взел решение да стане лекар. Започна усилено да учи химия и биология, за да постигне максимален успех. Паралелно с това започна уроци по английски при възрастен учител – знаеше, че езикът ще му е необходим, за да чете в оригинал най-сериозните медицински издания.

 Приет бе в университета и последваха денонощни часове на учене – анатомия, фармакология, физиология, всички големи раздели на медицината. Запомни всички кости, съдове, нерви, системи – и още, и още... Денят, в който получи дипломата си, бе ден на огромно щастие.

 „Мамо, Татко – аз съм лекар!“ – извика тогава.

Но това бе само началото.

 Започна работа в болницата в малък добруджански град и реши да специализира хирургия. И така се изкачи на следващото стъпало.

След няколко години защити специалност - хирургия. Колко операции, колко спасени човешки животи, възвърнати усмивки, зарадвани деца и родители...

Поддържаше душата си чиста и сърцето – смирено.

 И точно днес, докато гледаше вечерната новинарска емисия, застина. Един български депутат – избран с гласовете на българските граждани – най-арогантно предложи на българските лекари, които не са доволни от своето заплащане, да заминат за Сицилия. А той – депутатът – ще внесе в страната лекари от чужбина, които да работят срещу 500 долара.

Д-р Иванов не можеше да повярва, че депутат от българския парламент – човек, който би трябвало да говори с разбиране и отговорност по всяка тема – е способен да произнесе тези думи.

 Всички български лекари, лекарски асистенти, медицински сестри са учили, надграждали знания, отдавали ум, сърце и човечност на своите пациенти. Те стоят с часове до леглото на болния, търсят решения за сложните случаи, проектират лечение, планират изследвания и операции, борят се за живота и надеждата на хората.

 Кой е той, че да обижда? Кой е той, че да гони? Кой е той, че да заменя с лекота българските специалисти с чуждестранни за едни „удобни“ пари?

 Д-р Иванов спря музиката. Погледна към тъмното стъкло на прозореца. В отражението не видя себе си. Видя всички онези, които като него живеят, за да се борят за живота срещу смъртта – със сърце, опит и отговорност.

 И си каза – ще продължа.
Ще обучавам младите,
Ще стоя до леглото на болния.
Ще оперирам.
Ще връщам усмивките и радостта.
Защото аз съм се заклел да лекувам.

 Политиците идват и си отиват.

 Но лекарят остава на своя пост.

 д-р Екатерина Владимирова Костова

Вaрна, България, EU