ЦАРЯТ НА КАЦИА

От страната на амазонките Александър Македонски се отправил към страната Кациа. Царят го приел с големи почести и му показал всичките си съкровища.

    -Не съм дошъл да гледам твоите съкровища,  а да изуча вашите обичаи и нрави, казал нетърпеливия Александър. Докато си говорили така двамата владели, пред тях се явили двама души да търсят правосъдие от кацарския цар.

    -Аз казал единият, купих от този човек една порутена къща.. При разкопаването й намерих съкровище. Аз мисля, че съм купил от него само една развалина, но не и намереното съкровище и искам да му го дам.  Но той казва, че съкровището ми принадлежи, защото с покупката на развалината съм купил всичко, което е над нея и под нея, и затова не иска да приеме съкровището.

Царят ги погледнал и запитал първият:

-Имаш ли син?

-Да има син-отговорил той.

Той се обърнал към втория и запитал-ти имаш ли дъщеря?

-Да имам.

-Е, добре заключил царят, оженете децата си и им дайте  съкровището като зестра.

Александър останал учуден  не само от случката, но и от необикновената присъда.

-Какво би направил ти при този случай-го запитал царят на Кациа

-Аз-откровено отговорил Александър бих отсякъл главите и на двамата и щях да взема съкровището-отговорил Александър.

-Царят останал зачуден и попитал

-Не грее ли слънце във вашата земя-попитал той

-Разбира се отговорил Александър

-Вали  ли дъжд?

      -Колкото искаш

Царят поклатил глава и казал, а имате ли добитък, овце, говеда.

      -И това имаме в голямо изобилие, казал Александър.

Сега разбирам казал царят, защо слънцето грее във вашата страна и защо небето ви праща дъжд, не за вас е тази благословия, а за вашите животни.