Брахман се нарича висшето обективно начало, абсолютното същество, Богът на боговете, чийто проявления са Брахма, Вишну и Шива. Индуистите смятат Брахман за свой върховен Бог, от когото са произлезли и чийто проявления са всички останали богове и всичко останало на земята. В Атхарваведа се казва ,,В началото Брахманът беше този свят. Той създаде боговете. След това ги постави в различни светове: Агни на земята, Ваю във въздуха и Суря на небето. В световете, които са още по-високи, той постави най-висшите сред боговете. След това Брахманът отиде още по-нависоко /тук трябва да се разбира Сатялока-свят на истина, красота и съвършенство, който е пределът./ Отначало боговете били смъртни, но след като били проникнати от природата на Брахмана, те станали безсмъртни.
Проф. Уилямс пише: Отначалото абсолютния дух се е наричал Пуруша. По-късно той се назовава с името Брахман и означава единната същност, разпространила се из цялата Вселена или универсалната материя. Брахман означава ,,единно и безкрайно същество”-единствената, истинска, вечна природа. Тя се нарича Брахма, когато е в своето действително и проявено битие. Когато разгръща и проявява себе си в света, тя се нарича Вишну, а щом отново се разтвори в абсолюта името й е Шива. Останалите богове и полубогове са също проявление на този Брахман, който е вечен.
В един свещен текст се казва ,,Брахманът има две състояния – с форма и безформенно, преходно и непреходно, които са присъщи на всички същества. Непреходен е Абсолютния Дух, а преходен е светът на феномените. Тъй както огънят излъчва топлина така и света е проявление на абсолютния Брахман.
Към Брахмана се отправя следния химн ,,Слава на Брахмана, към когото се обръщат с тайнствената дума ОМ-вечен символ на троичната вселена /земя, небе и отвъдно/ и който е едно с Ведите. Слава на Брахмана, който както в съзиданието, така и в разрушението, зовем великата и тайнствена причина, породила принципа на мисловността, който няма предели в пространството и времето и е отвъд загниването и разрухата... Той е незримия, непреходния Брахман, променящ формата си, но не и същината си; основният принцип, самопороденият, този който осветява дори сърдечните каверни, който е неделим, сияен, неумъртвим и многоформен. Нека винаги да пеем във възхвала и обожание на този абсолютен Брахман!”
според Уйлям Дж. Уйлкинс
Няма коментари:
Публикуване на коментар