Под жаркото слънце по обед, един баща сина му и магарето им преминавали по прашните улички на малък град. Бащата седял на магарето, а синът го водел. ,,Горкото дете, казал един минувач-колко му е трудно да върви с малките си крачета редом с магарето. Как може този човек така мързеливо да седи на магарето, като вижда, че детето му капва от умора.” Бащата взел присърце забележката, скочил от магарето и качил на него момчето. Не след дълго друг минувач казал: ,,Какво е това безобразие. Малкият нехранимайко се е разположил като султан, докато горкият му баща подтичва отстрани.” Момчето го заболяло от чутото и помолило баща си да седне зад него на магарето. ,,Виждали ли сте такова нещо-скарала им се една жена. Каква жестокост към животното. Гърбът на бедното магаре едва издържа тежестта, а този малък безделник и баща му са се излегнали като на диван-горкото създание!” Смъмрените се спогледали и без да си кажат и дума слезли от магарето. Едва направили няколко крачки редом с магарето и един странник им се присмял: ,,Благодаря на небесата, че не съм толкова глупав. Защо разхождате това магаре, като не върши никаква работа, не ви служи за нищо, поне да носеше единия от вас.” Бащата пъхнал шепа слама в устата на животното и се обърнал към сина си и казал: Каквото и да направим няма да угодим на хората, все някой е недоволен. Мисля, че трябва да знаем кое е добро или не за нас самите.
персийска притча
по Носрат Песешкиан
по Носрат Песешкиан
Няма коментари:
Публикуване на коментар