Обади се, любов!

                                              Дамян Дамянов
                                                         Обади се, любов!

                                     Каква магия си, каква!
                                     С какво необяснимо чудо
                                      владееш цялото това
                                      човечество? Върховна лудост
                                      или върховна мъдрост си,
                                      щом в своя порив, в свойта жажда
                                      ти можеш да го покосиш,
                                      тъй както можеш да го раждаш?
                                      Чрез тебе съществува то.
                                      Чрез теб родено, с теб умира.
                                      Чрез теб душата му - листо
                                      се носи тъжно из всемира.
                                      И този цял всемир тъй тих,
                                      и туй листо, и този вятър
                                      ведно събрани - туй си ти!
                                      Да, ти, едничката, която
                                      си вред и всякаква - кълбо
                                      от грешна плът и дух безплътен.
                                      Чрез теб, безсмъртнице Любов,
                                      дори смъртта е миг безсмъртен.

                                                                                                                            25.04.1991 г.