НЕ ВСИЧКО НАВЕДНЪЖ

Молла-проповедник влязъл в една зала за да говори. Залата била празна, само на първия ред стоял млад коняр. Моллата се замислил

,,Трябва ли да говоря или да се откажа?” Накрая попитал коняря:

,,Няма никой друг освен теб, как мислиш да говоря  или не.”

Конярят отговорил:

,,Господине, аз съм прост човек, не разбирам от тези неща. Но когато вляза в обора и видя, че всички коне са излезли и е останал само един, въпреки всичко аз му давам храна.”

Моллата взел това присърце и започнал своята проповед. Говорил над два часа. След това се почувствал много облекчен и щастлив, но тъй като искал и слушателят му да потвърди, че речта е била добра, попитал:

,,Хареса ли ти моята проповед?”

Конярят отговорил:

,,Вече ти казах, че аз съм прост човек и не разбирам много от тези неща. Но, когато вляза в обора и видя, че всички коне освен един са излезли, въпреки всичко аз го нахранвам. Но не му давам цялата храна предвидена за всички коне.”

персийска притча

по Носрат Песешкиан