В керван, който прекосявал пустинята, имало един образован проповедник, който бил толкова умен, че водел 70 камили, всяка натоварена с тежки сандъци пълни с книгите на учения. Всички те отразявали знанието от миналото и настоящето. И всички те били капка от познанието, което проповедникът носел в главата си.
С кервана пътувал и един беден камилар, за който се знаело, че вярва, че новият пророк е дошъл. Един ден проповедникът извикал камиларя при себе си и му казал:
,,Ти знаеш, колко съм известен сред учените в нашата страна и по целия свят. Виж тези 70 камили носят малка част от знанието, което притежавам. Как ти един прост камилар, облечен в дрипи, който не се е научил да чете и пише и който никога не е ходил на училище, се осмеляваш да вярваш, че последният Пророк е дошъл.”
Камиларят, който стоял смирено пред изискания господин се поклонил вежливо и казал:
,,Господарю, никога не бих се осмелил да се явя тук и да се обърна към теб с оскъдните си слова. Но сега ти ме попита. Ще се опитам да ти обясня, какво мисля с един нищожен пример. Господарю! Ти разполагаш с прекрасно съкровище от знание, което бих могъл да сравня с най-прекрасните перли на морето. Тези перли са толкова скъпоценни, че трябва увити в меко кадифе, да бъдат пазени в красиво украсена ракла. Ако ги сравним с моето знание, то е като обикновените камъни, по които краката ни стъпват в пустинята. Представи си, че слънцето изгрява. То ни изпраща лъчите си. Господаря ето моят въпрос: кой улавя слънчевите лъчи и отразява тяхната светлина? Твоите ли скъпоценни перли, увити в кадифе и затворени в раклата или моите оскъдни камъни покрай пътя.”
Персийска поговорка
По Носрат Песешкиан
Няма коментари:
Публикуване на коментар